ЛАБИРИНТЪТ НА НЕУВЕРЕНОСТТА

"По пътя към вашата цел през нужната врата никой и нищо не може да ви попречи освен вие самите. И по-точно - мо­гат да ви попречат само липсата на вяра и неувереността ви. Всъщност те са от едно и също естество. И едното, и другото правят вътрешното намерение неефикасно, а външното - практически невъзможно.

Каквото и да вършите в състояние на неувереност, все ще бъде лошо. С колкото по-голямо напрежение желаете да действате добре, толкова по-лош е резултатът. Липсата на вяра в собствените ви възможности наред със завишената оценка на сложността на външните проблеми води до състо­яние на скованост или вцепенение. Природата на вцепене­нието се състои в това, че сковаността задушава самата себе си. Външната важност на целта поражда мъчителното желание да бъде постигната. Вътрешната важност поражда съмнения в собствените възможности. Всичко това се обе­динява в едно - в неувереност.

С всички сили тя стяга примката на вътрешното наме­рение. Дори без да говорим за действието на равновесните сили, ефектът от тази примка е диаметрално противополо­жен на намерението. Енергията се изразходва за поддържане на няколко излишни потенциали едновременно. Вижте ги колко са: вътрешната и външната важност, мъчителното желание, стремежът да държите себе си и ситуацията под контрол. Свободната енергия просто не стига за всичко това. Човек се чувства скован, стегнат в менгеме и действа не­умело и тромаво. И примката на контрола още повече се затяга.

Така може да се стигне и до вцепенение, когато човек не е в състояние нито да се движи, нито да каже нещо ра­зумно. Струва ни се, че намерението му е стегнато в менге­ме. Но всъщност то изобщо липсва.

Цялата енергия на намерението е отишла за поддържа­не на излишните потенциали. Неувереността е храна на махалата. Тревожността е породена от прогнози като: „Как­во ще стане, ако..." По принцип в състояние на неувере­ност прогнозите са песимистични. Безпокойството, трево­гата и страхът са мощни генератори на най-лошите ви очак­вания, които, както знаете, се сбъдват.

Ето още един богат източник на неувереност - чувство­то на вина, което разцъфва в непълноценност, несъвършеност, незаслуженост. Каква ти увереност! Чувството на вина и всичко, свързано с него, предизвиква стесняване на енер­гийните канали. При това енергията на намерението стига само да се действа вяло, нерешително и бездарно. Освен това ако сте склонни да изпитвате чувство на вина, около вас не­прекъснато ще се въртят манипулатори като пеперуди около лампа. Чувствайки своята слабост, те се самоутвърждават за ваша сметка и с удоволствие поглъщат незащитената енер­гия. Постоянно дърпат струните на вашето чувство на вина, а вие безкрайно се обяснявате и оправдавате пред тях, като все повече засилвате неувереността си.

Неувереността създава затворен кръг. Колкото по-сил­ни са важността и желанието, толкова по-голяма е неувереността. Колкото по-стегната е примката на контрола над себе си и ситуацията, толкова по-голяма е неувереността. Колкото по-силни са тревогата и безпокойството, толкова по-бързо се сбъдват. Чувството на вина превръща живота ви в жалко живуркане.

Опитвайки се да се изтръгне от този лабиринт, човек се стреми да си върне увереността. Един от начините е да тръгне в атака срещу околния свят. Нападайки, той се стре­ми с изпреварваща маневра да демонстрира сила и да скрие неувереността си. Въздействайки върху света с натиск и решителност, човек се мъчи да издигне стена на увереност. Този път изисква обаче голям разход на енергия, а стената на увереност непрекъснато се руши. Енергията на силово­то въздействие отива за създаване на излишни потенциали и за съпротивление срещу течението на варианти. При всич­ки случаи човек рано или късно преживява поражение и му се налага отново да се бори и да издига стената на увере­ност.

Друг начин да добиете увереност е да играете ва банк. Самоувереността всъщност е нерешителност, обърната наопаки. Ако увереността обаче не е основана върху нищо, също възниква излишен потенциал. А и въпросът не е само в потенциала, а че действайки самоуверено, вие засягате нечии интереси.

Представете си - някакъв човек стои насред пустинята и крещи: „Целият свят е в краката ми!" Нека си вика до насита - никому не пречи, затова равновесните сили не му обръщат внимание. Но ако неоснователната увереност се сравнява с възможностите на другите, възникват отноше­ния на зависимост. Увереността, основана върху сравня­ване с другите, е чист излишен потенциал. Особено ако се базира върху пренебрежително или презрително отноше­ние към хората. Подобна фалшива увереност рано или късно ще бъде наказана с перване по носа или, простете, с шут по задника.

Съществува и екзалтирана увереност, която възниква като състояние на възбуда в нерешителния човек, внезап­но усетил вкуса на увереността. Това също е фалшива уве­реност, основана върху временен емоционален подем, и не продължава дълго.

Как да се сдобием с истинска увереност?

Сами разбирате, че е безполезно да се борите с неуве­реността. Невъзможно е да я скриете зад паравана на фал­шивия кураж. Все едно, няма да успеете, а и изразходвана­та за създаването му енергия ще се обърне срещу вас. Да се принуждавате да бъдете уверени също е безполезно. Изобщо няма смисъл да си заповядвате да бъдете смели и решителни, когато всъщност не сте. Да се накарате да се овладеете също не е възможно. Както показахме по-горе, енергията на намерението не се складира, а се изразходва за поддържането на примката на контрола, затова не до­стига за самото действие.

Безполезно е и да развивате увереност по каквито и да било начини. Може да ви се стори, че ще я развиете с ре­шителни действия. Всъщност когато човек престава да се бори и започва да действа, енергията на намерението осво­бождава примката си и се прехвърля от излишните потен­циали към реализиране на действието. Така че „очите се страхуват, а ръцете действат". Но увереността не се раз­вива с действие - така се освобождава енергията на намерението. Не можеш да я развиеш, тя е като енергията - или я има, или я няма.

Също както и вярата, увереността не може да се по­стигне със самовнушение. До умопомрачение можете да изричате твърдения, че сте уверени в себе си. Твърде наив­но и безполезно занимание. Все едно да се бориш с после­диците от болестта, без да премахнеш причината. Каквото и да правите със своята неувереност, тя никъде няма да изчезне. Колкото и да се стремите към увереност, няма да я получите. Не ще можете и да поддържате съответната транслация на мислите си, за да сте непрекъснато на вълната на увереността.

Например сутринта си казвате: „Аз съм уверен в себе си. Нищо не може да поколебае моята увереност. Твърд съм като скала." Опитайте да го направите и ще видите какво ще стане.

Известно време наистина ще се чувствате уверено и това ще всели у вас по-голяма увереност и радост. Но много скоро някакво махало ще ви скрои подла провокацийка и сами няма да усетите как ще паднете от вълната на увере­ността. И ето че пак сте раздразнени или потиснати, отно­во възниква някаква неприятност, нещо ви гнети, за поре­ден път се страхувате или мразите. Сторило ви се е, че от­пред ви се е мярнала светлинка, но отново сте в задънена улица.

Как да се измъкнете от този объркан лабиринт?

Уви, от него няма изход. Тайната на лабиринта е, че стените му ще рухнат, когато престанете да търсите изход и се откажете от важността.

Неувереността се поражда от две групи причини. Първа­та са вътрешните. Към тях се отнася излишното безпокой­ство заради личните качества. Оттам възникват чувства като недоволство от себе си поради наличието на недостатъци и липсата на качества, чувство на непълноценност в сравне­ние с другите, срамежливост, страх да не претърпите пора­жение или да се окажете в смешно положение и т.н. Втора­та група са външните причини, свързани с неадекватно за­вишената оценка на външните фактори. Вследствие на нея възникват необосновано безпокойство заради несъответ­ствието на вътрешните ниски качества с високите външни изисквания, благоговение пред външното, усещането, че си мъничко човече в огромен град, най-сетне просто страх от заобикалящата действителност.

Парадоксът е следният: за да добиете увереност, тряб­ва да се откажете от нея. Стените на лабиринта са изградени от важността. Вие се движите из него, опитвайки се да се отървете от неувереността и да се сдобиете с уве­реност.

Запомнете — увереността е химера.

Това е още едно изобретение на махалата - мираж, ка­пан за важността. Увереността е игра на махалата, в която винаги побеждават.

Където има вяра, там винаги ще се намери място за съмнение. По същия начин където има увереност, ще се намери място за колебания и нерешителност. Увереността е нещо като вяра в успеха. В който и да е сценарий може да се включи негативна поправка. Една мъничка поправка е напълно достатъчна, за да рухне стената от увереност.

Понятието увереност е издигнато върху излишните по­тенциали и отношенията на зависимост.

Всички вариации на тема увереност изглеждат горе-долу така: „Изпълнен съм с решителност. Аз съм твърд и непо­колебим като скала. Работя по-добре от другите. Нищо няма да ме спре. Преодолявам всички пречки. Аз съм по-силен и по-храбър от другите." И тъй нататък.

Увереността е просто временен излишен потенциал. В каквато и опаковка да я представите, тя винаги си остава излишен потенциал. Дори самообладанието е само времен­но натрупване на напрежение. Защото увереността е не­увереност с обратен знак.

И единият, и другият потенциал изискват енергия. И първият неминуемо ще бъде разрушен от равновесните сили. Ето защо стремежът към увереност е също толкова безплоден, както и търчането след призрачното щастие, което се мержелее някъде в бъдещето.

И така, ние с вас току-що разрушихме още един фал­шив стереотип. Но как да се живее без увереност?

Транссърфингът ви предлага друга алтернатива - коор­динацията. Какво представлява тя, ще разберете от по­нататъшното изложение."