"Следващите правила би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен
ученик трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се
наблюдава дали управлява живота си и особено своя вътрешен живот съобразно
езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в
по-висшите области, може да доведе ученика само до смущение, обърканост и
гибел, ако не бъдат спазвани такива правила. Напротив, никой не трябва да се
плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на
тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много
лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно през целия си живот
честно се е стремил да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност
трябва да бъде преди всичко честност пред самия себе си. В това отношение някой
може да се заблуждава. Той казва: “Аз наистина искам чистосърдечно да се
стремя.” Обаче ако се провери по-отблизо, ще забележи, че на фона на всичко
това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си
слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Често не може чрез
вътрешно самонаблюдение да бъде сериозно проверено дали подобни чувства не се
крият вътре в душата. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез
енергично следване на посочените тук правила: В моето съзнание не трябва да
бъде допускана нито една непроверена представа.
Нека да видим колко много представи, чувства и волеви импулси живеят в
душата на човека, които той е поел поради положението си в живота, във връзка с
професията, поради принадлежността към семейство то или към даден народ, с
оглед на времето, в което живеем и т.н. Това съдържание на душата не бива да се
схваща като нещо, което трябва да се изтреби и че неговото заличаване би
представлявало морална по стъпка от полза за всички хора. Не, защото човек
получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от
определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би
отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е
желателно особено за слабите натури да отиват прекалено далеч в това отношение.
Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че със съблюдаване на това
първо правило трябва да се стигне до придобиване разбиране за всички постъпки,
мисли и чувства, също и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам,
следването на това правило да води до разпуснатост и всеки да си каже: Аз
скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и
справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се
води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешно
освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което се намира в
душата. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява
светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това
съзнанието ще се раз шири и човек все повече и повече ще усвоява способността
да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма
повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума
да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява,
той ще трябва да проверява преди всичко окултните и езотеричните учения, които
му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в
правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери даде но нещо, но той
трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в
състоя ние пряко да провери дали е живял Фридрих Велики или не е. Може само да
се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за
Фридрих Велики. Проверката трябва да се постави на правилното място. По този
начин човек трябва да се отнася с така наречената вяра в авторитети. Ако някой
от някъде узнае нещо, което не може непосредствено да види, той трябва преди
всичко да провери чрез намиращите се на негово разположение материали дали
този, който му съобщава това нещо, е заслужаващ доверие авторитет, дали той
казва неща, които предизвикват предусещане, че са верни. От този пример ще се
разбере, че се касае за това, проверката да се премести на правилното място.
Второ правило:
Пред
моята душа трябва да стои важното задължение непрекъснато да увеличавам
количеството на моите представи.
За
езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези
понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ. За
нас е безкрайно важно постоянно да усвояваме все нови и нови представи и
понятия. В случай, че това не стане и ученикът дойде до свръхсетивни прозрения,
той ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране поради
липсата или най-малкото поради недостатъчност на понятия. При такива
обстоятелства той ще има висши преживявания без изобщо да ги разбира. Не е
малък броят на учениците, които може да са заобиколени от висши опитности, без
да забележат това, защото поради тяхната бедност на представи не са имали
правилното, а съвсем друго очакване на тези опитности. Много хора нямат
склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в своя живот на
представите никак не са разположени да обогатяват и да си изграждат нови
понятия.
Трето правило:
Аз имам
познание само за тези неща, срещу да
и не за които нямам нито симпатия,
нито антипатия.
Един
древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание
за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете
както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието
след смъртта. Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек
има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да
изгрее чистата ясна светлина на Истината. Възможно е при него добрите качества
да преобладават, но ако той все още има скрито в себе си такова желание, то ще
го води към заблуждение и няма да му позволи истинско самопознание.
Четвърто правило:
Длъжен
съм да преодолея боязънта пред така наречената абстрактност.
Докато
един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от
сетивния свят, той не може да достигне никаква истина за по-висшите светове.
Той трябва да положи усилия да усвои несетивните представи и понятия. От
четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето
време. Материалистичното мислене е отнело във висока степен способността на
човека да мисли с несетивни понятия. Човек трябва да се постарае да мисли с
такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са
съвършени, а са само приблизителни като например понятието за окръжността, за
кръга. Никога не е на лице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се
мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена
окръжност като техен закон. Или човек може да мисли за един висок нравствен
идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от
никой човек, но той лежи в основата на много човешки постъпки като техен закон.
Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното
значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със
съответните представи и понятия."
